Във втората част от нашата поредица от статии, озаглавена Разговори с философ, ние анализираме връзката между човешкото развитие и щастието с философа Balázs Török-Szabó
Ако попитаме някого дали иска да бъде щастлив, вероятно ще каже „да“. Ако попитаме какво за кого означава щастието, ще получим много различни отговори – може би толкова, колкото има отговори. Как е възможно това? За всеки ли означава нещо различно или щастието може да се дефинира общо? Дали е само моментно състояние, което идва и си отива, или е устойчиво? Такива въпроси се въртяха в главата ми, когато се подготвях за следващия ни разговор с философа Балаш Тьорок-Сабо.
Откога хората се занимават с търсене и постигане на щастие?
Може би желанието да промениш и подобриш живота си, било то за оцеляване, комфорт или за постигане на други цели, е старо колкото човека. Поради тази причина то се появява и в трудовете на много философи, а мислителите винаги са се занимавали с въпроса за щастието.
Вече стана ясно от разговора ни миналия път, че историята на мисленето е процес от хиляди години, но все пак, можете ли да подчертаете някои мисли за това кога и какво е казано по тази тема?
Сега съм в малко трудна ситуация. От една страна, защото не би било честно да се отдели или изпусне някого от толкова широкообхватен процес, чийто всеки елемент е важен, а от друга страна, не е възможно да се предаде един ход на мисли в няколко изречения, които съдържат дългогодишен труд на хората. Дори няма да мога да представя цялата картина, но нека се спра на някои от тях. Темата проследява историята на философията, като се започне от това дали щастието изобщо съществува, до това как може да бъде постигнато, ако е така.
Струва си да се знае, че източните и западните мислители са поели по различни пътища по отношение на темата, но както ще видите, има прилики. И в двата начина на мислене понятието щастие се появява още в древността, макар и вероятно с различно значение. Можем да прочетем инструкции и учения за това от Конфуций в Lun jü, колекция от разговори и поговорки. Бих цитирал кратък цитат от него: „Който притежава знания, той живее щастливо“. Знанието тук може да означава практикуване на основните добродетели, които за Конфуций са човечност, честност, благоприличие, мъдрост и лоялност.
Известно сходство може да се открие и на Запад, в древногръцката култура. Въпреки че се спореше кои са най-важните добродетели, които могат да се считат за превъзходство (areté), много мислители се съгласиха, че щастието може да бъде постигнато чрез практикуването им. Сократ вярва, че добродетелите принадлежат на душата и подобно на Конфуций знанието играе важна роля за него, тъй като той твърди, че тези, които знаят, са добри хора. За него щастието (eudaimonia) е редът и хармонията на душата, които можем да постигнем, ако в живота ни царуват прозрението и разумът, докато невежеството води до нещастие, защото по този начин балансът се нарушава или дори не съществува.
Хедонистите смятаха чувствените удоволствия и преследването на удоволствието за източник на щастие, докато стоиците също имаха живот според добродетелите в центъра, те смятаха добрия ход на живота за щастие, в което не емоциите пречат. Според тях основната цел на човека е да живее в хармония с природата.
През Средновековието, повече от хиляда години на Запад, доминиращият възглед беше, че щастието може да бъде постигнато чрез търсене и служене на Бог. Свети Тома Аквински смята щастието (beatitudo) за основна цел на човека, освен добродетелите, формулирани по-рано, главно от Аристотел, в него се появяват още вярата, надеждата и любовта.
От 17-ти век Джон Лок бих подчертал, че тъй като човекът е рационално и знаещо същество, той може да се стреми да постигне определени цели и трябва да го направи за собственото си щастие. През 18 век се появява утилитаризмът, според който целта на хората е възможно най-голямо щастие за възможно най-голям брой хора. Тук много се набляга на факта, че щастието на отделните хора е добро и за всички хора, т.е. то е свързано с обществото като цяло. И бих откроил името на Джон Стюарт Мил от 19 век, защото той показва, че не само количеството на удоволствието, но и неговото качество е важен фактор за щастието. Със сигурност беше възможно да се подходи по различен начин, да се подчертаят други идеи и да се назоват други хора, но може би беше възможно да се демонстрира колко важно е щастието в историята на човешката мисъл.
Въз основа на това, ако разбирам правилно, щастието може да бъде постигнато чрез медитация върху определени добродетели?
Тук не става въпрос само за медитация и мислене за тях, но те ни показват един вид основна ценностна система, която може да ни води през целия ни живот. Това означава вид начин на живот, тоест непрекъсната практика. Въз основа на това, ако казването на истината или смелостта се считат за добродетели, не е достатъчно да мислите за тях, но вие също трябва да кажете истината, вие също трябва да сте смели и за това също трябва да разберете какво означават те. Възможността да живеем така е била не само в миналото, тя ни е дадена и сега, тъй като независимо дали вярата, любовта, мъдростта, знанието, умереността или друга добродетел са налични сега, или вече са част от живота ни, можем да изберем всеки от тях като основа и посока на нашия живот.
Да, можем да избираме, но някак си изглежда, че това не е норма. Това изглежда твърде трудно, вместо това по-скоро търсим лесни за изпълнение рецепти и незабавни решения за щастие. Каква може да е причината за това?
Както се изразихте, трудността вероятно е причината по-малко хора да изберат този маршрут. Животът според добродетелите, придържайки се към набор от ценности, идва с много трудности. Изисква постоянно внимание, много практика, учене, самодисциплина, всеотдайност, много работа и постоянство. Това е процес на развитие, по време на който се случва нещо да не се получава от първия път, да преживяваме опитите като неуспехи, често е придружено от дискомфорт и често не е никак бързо или лесно.
Ако този процес е толкова труден, може ли наистина да доведе до щастие?
Въпросът може би е какво наричаме щастие. Можем да го видим като състояние, което повечето хора идентифицират с радост, или можем да го видим и като постижима цел, която можем да си поставим, към която можем да се стремим и да я постигнем, което ни дава усещане за успех. Съществува и подходът, според който така нареченият щастлив живот е вид непрекъснато упражнение, по време на което непрекъснато се стремим да постигнем поставените си цели, а пътят, водещ до целта, е също толкова част от това, колкото и самата цел. То включва радости, успехи, неуспехи и трудности и включва възможност за непрекъснато развитие.
И струва ли си да изберете второто?
Струва си да се види, че вече има аспект във вашия въпрос, според който има неща, които си струва да се правят, и има неща, които не са. Това може да бъде много полезна концепция, може би една от най-важните и решаващи в бизнес живота. Въпреки това сред гореспоменатите мислители тези, които вярват, че добродетелният живот води до щастие, просто следват различен набор от ценности, за тях изобщо не е важно дали си струва или не.
С какво може да ви помогне философията?
Философията сама по себе си не може да помогне, но ако човек използва нейните инструменти упорито, всеотдайно и правилно, може да постигне доста ефективни резултати. Така например можем да изясним за себе си какво искаме, дали това, към което се движим наистина означава щастие за нас, можем да разпознаем разликите между различните методи, можем да се учим от чужди грешки или придобито знание или дори можем да развием нашата собствена концепция за щастие. Вероятно трябва да предприемем стъпките сами, това изисква наша собствена работа, но инструментите, методите и знанията по философия могат да бъдат от голяма полза.
Можете да прочетете за много различни научни позиции по темата. Според една от най-разпространените дефиниции, щастието не е нищо повече от биохимичен ефект в тялото ни. Ако определени стимули са узрели, ако инстинктите ни са задоволени, тогава правилните хормони наводняват кръвта ни в правилната пропорция и физическото усещане, което причиняват, е това, което наричаме щастие. Когато се замисля, се съмнявам дали наистина е просто физическа реакция. Това наистина ли е всичко за един човек?
Този въпрос също вълнува много хора, нека да разгледаме! Щастието наистина може да се счита и за физическо състояние, въпросът тук може би е дали зависи от нас дали се случва, или ни се случва независимо от нас в известен смисъл. Във втория случай щастието идва при нас от време на време и след това изчезва в зависимост от това как се променя светът и как неговите ефекти ни влияят, а ние не можем да повлияем на това. Другият вариант е този ефект да се постигне съзнателно. В този случай ние определено сме повече от нашето физическо същество, тъй като има нещо, което може да го контролира, нещо, което е част от физическото ниво, но изглежда е отвъд него. Това ни позволява да вземаме решения, които не са пряко полезни за нас, които ни позволяват да се издигнем над физическото си същество.
На практика това означава ли също, че можем да повлияем и на биохимичните промени, протичащи в нас?
Помислете за това, ние постоянно се влияем от това какво решаваме, какво ядем, колко спим, каква музика слушаме, с какви предмети и мисли се заобикаляме. А също и с начина, по който се отнасяме към нещата и хората около нас, света и себе си. Но най-вече с това какви са нашите желания и дали вървим към тях, дали ще ги постигнем. Във всичко това може би решението е ключът.
Както може да се види от теориите на предишните цитирани мислители, по природа хората имат възможности, които ги отличават от останалите живи същества. Освен това, според някои философи, като Имануел Кант, това са не само възможности, но и задължения. Решението също е такова умение, но ние също сме в състояние да мислим, ние сме в състояние съзнателно да се променяме, тоест да се развиваме и да създаваме или разпознаваме ценности и добродетели. И ние можем да живеем с тях. Ние също сме способни да правим неща отвъд себе си, при което не само имаме предвид собственото си благополучие, но и факта, че сме във връзка с другите и нашата среда, влияем си един на друг - което, между другото, също може да бъде в основата на ценностна система.
Щастието също е концепция, създадена от човека и много хора го виждат като основна цел, която трябва да се постигне, поради което правят много неща и много хора влагат целия си живот в него. Така че решението зависи от нас. Ако искаме, можем да видим щастието като радост, цел, която обещава успех, или живот, живян според ценностите, с непрекъснато развитие и всичко, което идва с него, и можем да го видим като задължение към непрекъснат стремеж. Но си струва да се запитаме дали добродетелите могат да бъдат заобиколени и всичко, което ни прави различни от живите същества, може да бъде пренебрегнато, просто защото е трудно.
