Има ли пристрастяване към захарта? Можете ли да си представите да не ядете сладкиши четиридесет дни?
В по-голяма или по-малка степен всички сме любители на сладкото - обичаме да хапваме вкусен десерт като гарнитура към основното ястие или да се възнаградим с парче шоколад в края на дългия ден. Но какъв ефект има върху тялото ни, ако се лишим от насладата от сладките десерти за месец и половина? Това съобщава Джордан Гейнс Луис, постдокторант по невронаука в Пенсилванския държавен университет.
Награда след това пристрастяване
Научната терминология нарича онези невронни процеси, развити в хода на еволюцията, които превръщат определено действие, необходимо за оцеляването ни, като секс или хранене, в приятно изживяване за нас. В мозъка ни т.нар задачата на мезолимбичния път е да декодира тези стимули. Когато извършим правилното действие, фронталният дял произвежда допамин, което кара ума ни да изпълни чувство на щастие.
Нашият мозък естествено реагира различно на различните вкусове. Причината за това е, че умът на нашите предци им е показал по този начин доколко ядливите неща, които се намират в тяхната среда, служат като полезна храна или представляват източник на опасност за тях. Според учените усещането за удоволствие е свързано със сладките вкусове, тъй като те са служили като подходящ източник на въглехидрати за нашите предци (както се смята и днес) и това е, което мозъкът им е искал да им осигури.
Проблемът възниква, когато консумираме различни сладки сладки в повече от препоръчителната дневна доза въглехидрати - което е характерно за хранителните навици на почти всеки от нас в наши дни. Почти няма преработени храни по рафтовете на магазините, които не съдържат захар. Според статистиката ние консумираме средно 238 чаени лъжички захар на седмица, което е много тревожна цифра. Не е случайно, че много хора развиват пристрастяване към захарта.
Това явление е много реално и действа точно както когато мозъкът и тялото ни развият зависимост към наркотици, алкохол или дори хазарт. Мозъкът ни свиква с редовното чувство на щастие, причинено от допамина, в резултат на което иска да го изпитва отново и отново, но - точно защото е свикнал със стимулацията - той се нуждае от нарастващо количество захар, за да активира нашия допамин рецептори, т.е. да получите желаното усещане за щастие.
Симптомите на абстиненция преминават бавно
Авторът на оригиналната статия разказва за опита на своя приятел Андрю, който напълно избягва захарта от диетата си в продължение на четиридесет дни. Според Андрю, в първите дни спирането на захарта е довело до точно същите симптоми, както когато някой се опита да спре употребата на лекарството. Човек започва да жадува за сладко, чувства, че основният източник на удоволствието му е отнет от него, след като го пропусне, той внезапно се наяжда със сладки храни, може би опитвайки се да ги замени с нещо друго. Например, героят на нашата история започна да яде големи количества храни, богати на въглехидрати, като „заместител“в първите дни на спирането на захарта.
Учените вече са демонстрирали този ефект при плъхове. В различните експерименти изследователите първо установиха хранителна рутина, базирана на сладки храни за животните, и след това ги лишиха от захар. Освен всичко друго, симптомите се появиха под формата на треперене, скърцане със зъби и постоянна нервност. Подобни процеси протичат и при хората. Според Андрю, симптомите на отнемане са намалели много след първата седмица, но никога не са изчезнали напълно, въпреки че според него това може да варира от човек на човек. (Преводачът на тази статия, който преди това имаше много сладки зъби, веднъж се въздържаше от консумация на захар повече от пет месеца и не изпитваше толкова сериозни симптоми… - коментар на преводача.) „Лечението“обаче имаше интересен страничен ефект: в резултат на продължителното спиране на захарта, допаминовите рецептори в мозъка на Андрю „регресираха“, в резултат на което, когато започна отново да яде сладки храни, той почувства, че са прекалено сладко.
Пристрастяването към захарта е съществуващ феномен, точно както симптомите на отнемане са реални. Както в повечето случаи, когато става въпрос за нашата диета, е важно да се храним балансирано, да консумираме правилното количество от всичко. Малка закуска не вреди – всъщност, малко „допълнително щастие“е хубаво в края на тежък ден – но не трябва да прекаляваме с любовта си към сладкото, в противен случай здравето ни ще пострада.
