Унижението изгаря в най-дълбоките слоеве на душата ни

Съдържание:

Унижението изгаря в най-дълбоките слоеве на душата ни
Унижението изгаря в най-дълбоките слоеве на душата ни
Anonim

Срамът и унижението оставят дълбоки рани. Сцените могат да се припомнят изцяло в продължение на десетилетия, а избягването на нараняване и болка стеснява живота на човек в дългосрочен план. Нашите душевни рани могат да бъдат излекувани с терапевтична работа, която може да ни направи по-спокойни и уверени във всички области на живота ни

Виждал съм стари хора да почервеняват заради обида преди седемдесет години - пише холандският психолог Дуве Драйсма в една от книгите си за човешката памет. Срамът и унижението изглеждат спомени, които остават по-силни от всичко друго. И припомнянето му години, десетилетия по-късно изважда руменината, силното сърцебиене, чувството на безпокойство, точно както самото преживяване по онова време.

Вашето тяло също помни

Имали ли сте някога момент в живота си, когато сте се чувствали така, сякаш Земята ще се отвори и ще ви погълне? Че сте се чувствали сякаш можете да се скриете, да избягате, да избягате от ситуацията, в която се чувствате толкова унижен? Почти сигурно имате такъв спомен и ако си дадете минута да си го припомните напълно, ще изпитате същите чувства, същите телесни реакции. Подробното припомняне може да бъде лесно в много други случаи, но емоционалното изживяване е толкова силно само в случай на наранявания и срам. Опитайте се да си спомните например къде сте били, какво сте правили на 11 септември 2001 г., когато научихте, че два самолета са се разбили в кулите близнаци на Световния търговски център. Изненадата и учудването правят този момент толкова силен спомен (флаш памет), който обикновено можем да си спомним в детайли, но в същото време телесните ни усещания вече не оживяват.

shutterstock 292678880

Виждате се отвън

Срамът е така наречената вторична емоция, което означава, че във всеки случай има някой, пред когото се срамуваме, през чиито очи виждаме и осъждаме себе си. От когото искаме да се скрием в нашето унижение. Неслучайно в момента на срама чувстваме, че всички погледи са вперени в нас. И в очите, които виждаме, това, което мислим, че виждаме, от което се страхуваме най-много. Сякаш всички ни гледат, дори ни отхвърлят. Отхвърлянето е една от най-дълбоките човешки болки, която носи древното чувство на зависимост и уязвимост.

По това време този, който е бил отхвърлен от другите, който е бил изключен от общността, не е могъл да създаде потомство, умира от глад или е убит от хищници. Който и да е бил отхвърлен, всъщност е бил мъртъв. И страхът от това е там в червата ни, в стиснатите ни стомаси, в кръвта, която нахлува в главите ни, и ние чувстваме това за себе си и по отношение на другите.Всичко това оставя емоционален отпечатък, който остава десетилетия. В същото време обаче се записва и като паметен образ, в който виждаме себе си отвън, в очите на другите. Има ги всички, има и нас, безкрайно сами. Там, в тази унизителна сцена.

Пълнещи рани

Такива и подобни преживявания и наранявания могат да присъстват в ежедневието ни години по-късно. Ние сме много по-чувствителни към всичко, което предизвиква такъв болезнен, унизителен спомен у нас, тъй като носи със себе си ужасно трудни емоции. Например, ако някой е бил подложен на много унижения по отношение на тялото си, той често се срамува от това, че е гол и се чувства неудобно във физическа интимност. Някой, който преди е бил подиграван, че е беден, може да се почувства неудобно от материални сделки и да се опита да се измъкне от тях или дори да изгради огромна защитна стена около себе си от различни видове лукс. Повечето хора просто се опитват да избегнат тези рани от повторно нараняване и често са пленници на тази маневра.За да се излекуваме обаче, е важно да придобием себепознание, прозрение за това, което живее в нас от миналото. Раната не заздравява сама, трябва да се лекува. От настоящето трябва да дадем сигурност на обиденото и унизено аз, което живее в нас. Това се случва в терапевтичния процес.

Колкото и болезнени да са, колкото и дълбоко да сме ги заровили, старите ни рани могат да ни направят по-уязвими днес, дори в настоящето. Но с всяка излекувана рана можем да бъдем по-уверени, решителни и освободени в живота си като хора, родители, партньори и деца.

Популярна тема