Какво са правили хората преди да бъде измислена носталгията?! - хрумна ми мъдростта от книгата с графити, докато се оплаквах къде са отишли добрите стари телефонни разбойници. Може би са пораснали и не са дали следващото поколение хайдути? Дори бих могъл да се запитам това, защото като стълб на поколението Y, самият аз се забавлявах в компанията на моите съученици с това, което беше популярно забавление.
Поколението Y е нов тип поколение, в чието развитие изключително важна роля играе бързото развитие на технологиите. Ако разделим периода след 1900 г., то това поколение е четвъртото по ред, тук са изброени родените между 1980 и 1999 г.(уикипедия)
Дали членовете на нашето поколение с фамилно име Bárány вече няма да разпознават „Halló, Bárány апартамент“? - Вълкът е тук!" вицове за сила? Не че за днешните деца е по-зле, защото може би няма хакване на телефони, но има интернет, ваксинация срещу рак на маточната шийка и за няколко хиляди форинта можем да си купим самолетен билет до цяла Европа.
Сред моите съвременници почти всеки ще има дете, всъщност второто или третото вече е родено някъде. С шепа колеги от поколението Y се замислихме към какви неща, играчки, предмети и навици сме били пристрастени, когато сме били деца и кои от тези неща сме се изхабили напълно и ако трябва да го спомена на дете днес, щеше да го погледне с изненада, примесена с подозрение, че все още не е чувал за такива глупости през живота си. Ето първите десет неща, които ви хрумнаха:
1. Телефонна кражба с взлом – Малък апартамент? След това го сменете с по-голям! Няма телефонен указател, вече почти няма стационарни телефони, а със сегашните телефони с показване на номера гарантирано ще се изгубите…
2. Събиране на хартия от къща на къща – Много е странно, че нашите родители изобщо са позволявали това, когато сме били деца. Например бих избила студена пот, ако детето ми реши да влезе в непознати къщи, за да поиска няколко вестника. Да кажем, че вероятно няма да е толкова успешно, тъй като печатните медии са изтласкани, защото „навиците за потребление на съдържание са се променили“.
3. Memory book - всеки, който е живял и се е движил, е имал паметна книга. Е, може би само за момичетата. И който беше благословен от всевишния с дори малко по-добра сръчност, паметните книги стояха на кули, защото всеки искаше да има неговата рисунка в собствената си книга. Рисунките са придружени от утвърдени цитати и разбира се, не забравяйте за „шифроването“в ъгъла на книгата!
4. Takarékbélyeg - Имам доста смътни спомени от това, но си спомням, че малките печати бяха красиво оцветени, можете да ги купите в училище, които след това можете да залепите в книжката за събиране на марки, защото „Много малки нещата отиват далеч!", или "Пенни, ще бъде HUF!".Никога, вероятно никой не го е използвал за нищо. Наистина, за какво изобщо беше полезно?
5. Тефтер за приятелство – взехме тефтер и написахме въпрос в горната част на всяка страница, след което го предадохме на нашите приятели, които написаха отговорите си в него. Със сегашната си глава щях да пиша малко по-интересни въпроси, но тогава всеки се задоволяваше кой цвят му харесва или кой му е любимият спортист. За съжаление не го запазих като съвременен документ, въпреки че имаше доста незначителни въпроси в него, все пак би било хубаво да ги прочета отново.
6. Cloak – наметалото беше тясно свързано с концепцията за училище до „нашето поколение“. От една страна предпазваше дрехите от мръсотия, а от друга благотворно прикриваше социалните, материалните и други различия между децата. Разбира се, моите съученици и аз мразехме институцията на мантията.
7. Sörgés – странно е да се пише тази дума, Word също не я разпознава, подчертава я в червено.Честно казано, не знам дали пиенето е "изчезнало" напълно, във всеки случай, откакто ходя на детска площадка с детето си, нито веднъж не съм забелязала някой да пие с някого. Подскачането на бира обикновено беше популярно сред малките момичета: две момичета се изправиха едно срещу друго, хванаха се за ръце и подскачаха наоколо или скачаха с единия крак, докато дърпаха другия.
8. Филмови хитове на унгарски - колкото и да е сладко, почти всички познаваха тази странна задънена улица на унгарската поп музика. Да, имах и касетка с напр. саундтрака на филма емануел. Това също беше въпрос на безпокойство от гледна точка на авторското право, имаше и проблеми с вкуса, но те не се появиха по това време.
9. Счетоводство - Искам да кажа, не в смисъл на заемане на материали за четене, защото за щастие съществува и всъщност доста училища водят редовно деца на библиотека. Но вече не е нужно да ходите до библиотеката, за да търсите нещата за кратката лекция.Не че това е проблем.
10. Петък в четири часа - Не само, че Az Ora вече не е там, но начинът и интензивността на контакт също са напълно променени. Трудно ни е да си припомним усещането, че в миналото наистина направихме програма, като се разбрахме да се срещнем в Москва в четири часа след три дни, след което отидохме там и се срещнахме в Москва. Ако другият го нямаше, чакахме. Ако не идваше много, много дълго време и случайно имаше телефон, ние се опитвахме да му се обадим от будката.
